петък, 25 декември 2009 г.

ДЯДО МРАЗ И ВНУЦИТЕ МУ

Елин Пелин
Далече, далече- там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица.
Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние. Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете.
Диво, студено и пусто е това елмазено царство на дядо Мраз, но той си живее в тия места хиляди години весело и безгрижно.
Но ето че веднъж му стана тъжно. Опротивя му Ледовитият океан, не го радва полунощният блясък на северното сияние. Затъжи той и с мъка на душата си събуди баба Виелица. Заплака старата, зарида бурно, размете пътищата, през гори и планини - и тръгнаха двамата да се скитат по белия свят, да търсят внучките си: тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет.
По нисьото небе бавно плуваха бели облаци. С тях идеха дядо Мраз и баба Виелица. Като видя старецът от високите планини новите земи и по тях тихи села и шумни градове, той се усмихна. Разгледа той със студените си очи всички места наблизо и далече и видя в оголените гори и мътните потоци своята внучка Есента. Той духна към облаците и сняг като бяла пелена покри земята, духна на водите и ги окава в ледове. Мина се ден-два, земята заспа. Есента се скри под снежния покрив на Зимата.
Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от силни коне, звънчета весело звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее песен със своята стара Виелица - такава песен, че който я чуе, тръпки го побиват.
* * *
Цели три месеца той се разхожда по земята. От трудове, от път и от старост най-после се умори. Дядо Мраз задряма в гората под къдравата ела и засънува сън: вижда той, че иде към него внучката му Пролетта, цяла в зелено, цяла в цветя, на главата й корона от слънчеви лъчи. Тя се смее високо, весело и весело й отговарят шумливите ручеи из горите и радостните песни на прелетните птици. Дядо Мраз се усмихва в съня си на своята внучка, усмихва се и тя. Старият се просълзи, а тя тихо-тихо му пошепна през вейките на елата:
- Е, мой мили дядо, нали ме видя - стига толкова. Сега си иди сбогом в твоето ледено царство. Ти и аз, и Лятото, и Есента тук гостуваме поред. Сега е моят ред! Добър път, мили дядо!
И Пролетта с китка от нова трева, кокиче и пъпки тръгна тихо по гори и долини, облече дърветата с младите листа. Невидими чучулижки, изгубени в небето, заедно с топлите слънчеви лъчи пращаха на земята чудни песни.
И само звездите и луната виждаха нощем от високото небе как дядо Мраз тихо пътуваше към своето студено царство, изпращан от боязливите кокичета. Дядо Мраз се прощаваше с тях, като ги обливаше с ледените си сълзи, и заминаваше там, дето му се радваха всякога белите мечки и големите китове.
Старецът не можа да види топлото Лято. Той никога не го е виждал. Само е слушал за него от Есента и малко нещо за него бе му споменала Пролетта. Есента му бе разправяла за златните житни класове, за червените ябълки, за сладките круши, за сочното грозде, а Пролетта - за ясните светкавици, за гърма, за горещото слънце, за тежките марани. Но от тия разкази дядо Мраз нищо не разбираше.
- Това са детски приказки и младежки мечти - казваше той.

сряда, 23 декември 2009 г.

СТАНЕНИНЕ,ГОСПОДИНЕ



Оттатък- вкъщи, край огнището, пращи буен огън. Току що се е подзел пламъкът на пън-бъдник. Братчета и сестри се смеят и приказват. Майка им ходи насам – натам. Приготвя вечеря. Чува се клокоченето на тенджери с ястиета. А вратите току се отварят и затварят от нетърпеливи братчета: да зърнат кога ще се зададат коледарите.
Аз съм в горницата. Слушам, радостния мълвеж около огнището. Загледвам се в запаленото кандилце на иконостаса – и чувставам някак мило, приветно усещане, що отдавна не съм изпитвал по чужди къщи на гурбет.
Как приветливо е на Бъдни вечер в Бащин дом!
През прозорчето, далеч зад заглъхнали градини се спуща зимна вечер със снежните си сенки и пепеляво небе. Из комините се вият къдрави стълбове дим. Тук-там по съседите се дочува притваряне на тежки врати, прискърцване на бързи съпки по снежна пъртина. Някъде пролайва куче. И пак всичко замлъква, сякаш се е вслушало в извилата се коледарска песен, подзета татък към поповата къща...
- Где другаде би изпитал върховна радост ? – ме пита разтупано сърце.
А нощта се спуща бавно над побелели двори и едри снежинки почнаха да се лепят по стъклата на прозорчето.
Струва ми се, че сънувам.
И чак кога децата изтрополяха по стълбите, чух коледари да пеят в нашия двор:

Станенине, гопсодине,
Добри сме ти гости дошли,
Добри гости – коледари....

Песента се въззема мощно, волно. Коледарите пеят едногласно. Влизат в къщи. Млади, отбор момци, обсипани със снежинки, пеят, та сърца късат. А от тях свежест и радост, безгрижие и почит.
Един пее и на гусла отпява. Друг разперил ръце, със зилчета на пръсти, придрънква и потропва с нови чизми. Трети кърши кипри рамене и нетърпеливо се промъква: “И-ха-ха-ха! Хи-ха-ха!...” Останалите общо поемат... Живот, вяра и волност кипи във всеки техен поглед, във всяко движение.
А в камината е лумнал буен огън край бъдника и отхвърля тъмни сенки по белосаните стени от изправените коледари, та още по-живо е в къщи.
Щом секна песента, най-голямата страна отмъкна менчето със сладката ракия от огнището и редом зачерпи весели коледари. А баща ми застанал пред тях, с шарен пощ в ръка, на коледари отвръща:

Добре дошли, скъпи гости,
Скъпи гости – коледари;
Цяла къща от година
Вази чака, за да чуе:
Благослов и вити песни,
Напявани от години,
Род да крепят, дом да славят...

Най-възмъжал коледар, пийнал топла ракия, пред домакин застава и излеком припява:

Ръж да класи на коня до грива,
Зряло жито да блещи кат злато,
Кукурузи реси да изкарат,
Че кон с юнак в тях да се изгуби!
Къдра лоза – грозд със друг да приплоди,
Ечемици – клас педя да вържат.

Майка ми - с глава наведена – тихом им отвръща:
Чул ви господ – нека стават
Берекет и сватби много!...

Бялото менче повтор изрежда развеселени коледари и те още по-буйно гласовита песен допяват:

Израснал е горун столовати,
Корени му – три боя в земята,
Върховете небето стигнали:
Корените са синове отбрани,
Китни грани – снахи и невести;
Внуци свидни, скъпи вакли рожби -
Вършините в небесата избили.

Току що привършили песен, ей по-малка сестра - невръстна подевка, слиза от тавана с пълна престилка ябълки, сливи, круши, орехи и дюли... И всекиму с гаванка подава. А пък мама, загънала вит кравай в шарена кърпа, на пръв коледар подава.
Коледарите, доволни от срещата, на тръгване подпяват:
Както грее на пролет зорница,
Както гука утрин гургулица -
Тъй весело в тоз дом да бъде
Догодина
До амина!

Несварили двора да изминат, ей че други коледари по стълбата затропват... След тях трети... И тъй до късна вечеря.
Нощта надвида над шум и викове - и пред огнището се слага софра за вечеря.
Едно след друго на софрата се нареждат: джуркан фасул в зелена паница, жито в разлата саханка, посипано със стрит петмез, орехи и захар. В житото е забодена възкресенска свещ, пазена от Великден за тази вечер. На софрата има още дълбока паница с ошав, постни сърми, голяма бъклица руйно вино. А под софрата е постлана плява, в която са поставили орехи, сливи, ябълки, жито, овес, просо - от всички плодове, що дават ниви и градини. Наред е и Богородичната пита, украсена със златист верак.
Софрата прилича на жертвеник. Нещо тайнствено се извършва над нея, което е обзело душите на всички. Застанали сме прави. Гледаме запалената възкресена свещ, дъхаме дима на измирното и чакаме да изчете тати молитвата. И когато той посегна да отчупи къшей от питата с три пръста, всеки посяга едновремено с него. Че всички трябва наведнъж да чупим къшеи, за да се види докъде ще се издигне питата. Всеки се мъчи да отчупи къшей, а питата се вдига все по-високо.
Баща ни се помайва и гледа колко високо ще се вдигне питата. Че знай той: колкото високо се вдигне питата, толкова високо ще класят нивите тая година...
Бъдни вечер!
Светла вечер на вяра, надежда и упование: в бащин дом, в доброто, във вечното.

БЪДНИ ВЕЧЕР


24 декември

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
Предлагаме ви за Бъдни вечер да си направите погача със сребърна пара. На този член от семеяството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив.
 
ПОГАЧА








    Необходимите продукти 
  • 1 кг брашно 
  •  мая за хляб колкото кибритена кутийка 
  • 1/2 чаена лъжица захар 
  • 1 чаена лъжица сол 
  • 1 супена лъжица олио 

      Приготовление
В два пъти пресятото брашно направете "кладенче", в което сложете маята за хляб, размита с малко вода и захарта. Сложете и солта и замесете тесто. В средата на погачата сложете попарена с вряла вода сребърна пара. Печете погачата в намаслена тава, докато отгоре леко се зачерви. След това я намажете с подсладена вода и я допечете още десетина минути.





Като основно ястие можете да приготвите постен чомлек.
 
ПОСТЕН ЧОМЛЕК








    Необходими продукти
  • 1 кг малки лукчета
  • 2 големи глави кромид лук
  • 1 кафяна чашка олио
  • 4 червени домата - пресни или от консерва
  • 1 глава чесън
  • 1 супена лъжица брашно
  • 1 чаена лъжица червен пипер
  • 1 дафинов лист
  • 1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер, сол, чубрица
  • 1 кафяна чашка червено вино
              Приготовление
Нарежете на ситно големите глави лук и ги задушете в олиото. 
Когато лукът стане златист, прибавете червените домати - обелени и настъргани, заедно с предварително обелените малки лукчета, нарязаните на ситно скилидки чесън, червения и черния пипер и дафиновия лист. 
Прибавете към тези продукти и вода колкото те да бъдат покрити с течност. Налейте виното, посолете и прибавете стритата чубрица. Задушете продуктите на слаб огън. 
Когато лукчетата омекнат, прибавете брашното. То трябва да е предварително препечено на сух тиган и размито с една кафяна чашка хладка вода. Задушете ястието още десетина минути. 
Чомлекът става много по-вкусен, ако го сготвите в глинено гърне, а не в обикновена тенджера. Ястието е подходящо за вегетарианци и почитатели на ароматизираната кухня, заради различните подправки, които то съдържа. И в двата случая хората, на които го предлагате, трябва да бъдат с изключително здрава храносмилателна система. Кромидият лук и чесънът дразнят чувствителните стомаси, въпреки че на някои хора действат много добре.






Друго ястие, което се приготвя на Бъдни вечер са зелевите сърми, пълнени с ориз и домати. Тук трябва да отбележим, че се използва кисело зеле, което в България се приготвя по специален начин с морска сол и се консумира през зимата. Ако не разполагате с кисела зелка, можете да напълните сушени или пресни чушки по същия начин.
ЗЕЛЕВИ СЪРМИ








Необходими продукти
  • 10-15 листа от кисела зелка 
  • 4 глави кромид лук
  • сол, 
  • 1 кафяна чашка ориз 
  • 2 червени домата - пресни или от консерва 
  • 1 чаена лъжица стрита чубрица
  • 1 чаена лъжица смлян черен пипер
  • 1 супена лъжица нарязан магданоз
  • 2 сухи червени чушки,
  • 2 сурови чушки /за предпочитане червени/, 
  • 1 морков,
  • 1 1/2 кафяна чашка олио
Приготовление
Нарежете на ситно лука, суровите чушки и моркова. Посолете на вкус и запържете сместта в олиото. 
Когато лукът омекне, прибавете ориза. Той трябва предварително да е изчистен, измит и изсушен. 
След това прибавете обелените и настъргани домати, черния пипер, чубрицата и нарязания на ситно магданоз. 
Разбъркайте добре тази смес. След това с нея напълнете зелевите сърми и добре ги завийте. 
На дъното на тенджерата сложете един пласт ситно нарязано кисело зеле, а между сърмите поставете сухите червени чушки, които предварително трябва да сте държали 6 часа в студена вода. Залейте сърмите с равни части вода и зелев сок или само с топла вода. Течността трябва да покрие изцяло сърмите. 
Варете на тих огън, докато зелевите листа омекнат.






На трапезата на Бъдни вечер трябва задължигтелно да присъства и вареното жито.
 
ВАРЕНО ЖИТО








Необходими продукти
  • 2 чаени  чаши грухано жито ( ако нямате  - може и негрухано)
  • 3 кафяни чашки захар 
  • 2 кафяни чашки смлени орехови ядки

Приготовление
Изчистете житото и го измийте.  Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да "нацъхти". 
Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи.






Друг десерт на трапезата са приготвените по специален начин орехови ядки. Предлагаме ви да ги изпечете и да ги предложите на гостите си. Това е един прекрасен десерт, а може да се сервира и като хранителна залъгалка с алкохола и виното.
 
ОРЕХОВИ ЯДКИ ПО ТРАКИЙСКИ
Необходими продукти
  • 1 1/2 чаена чаша цели орехови ядки
  • 2 яйца
  • захар на вкус
Приготовление
Разбийте яйцата със захарта. Смесете ореховите ядки с получената смес и разбъркайте добре. Сипете ги в намаслена тавичка.  Печете в умерена фурна, като от време на време разбърквате с дървена лъжица. 
Когато яйчната смес полепне по орехите, извадете тавичката от фурната и оставете да изстине.

В дните около Коледа и Бъдни вечер в много краища на България се пече и тиква. От нея става невероятен десрт, който свен всичко останало е и много полезен за хората със стегнат стомах.
 
ДЕСЕРТ "БЪРЗА ТИКВА"








Необходими продукти
  • тиква кестенка около 2 килограма 
  • 1 1/2 чаена чаша пудра захар
Приготовление 
Срежете тиквата на две половини. Почистете я от семките и влакнестата част и я сложете в тава.  Печете в умерена фурна и не отваряйте, докато не стане готова. 
След като тиквата се изпече, трябва да я поръсите със захар. 
Ако я сервирате топла, можете да я поръсите с кристална захар. Но ако я сервирате студена, непременно трябва да използвате пудра захар.





Един типично български вид компот, който се приготвя на Бъдни вечер е ошавът. Много е лесен за приготвяне и е част от празничната трапеза.
 
ОШАВ








Необходимите продукти
  • 3 чаени чаши сушени плодове - кайсии, ябълки, сини сливи, дюли, 
  • 3 кафяни чашки кристална захар

Приготовление
Добре измитите сушени плодове трябва да накиснете в студена вода от вечерта и да ги оставите да престоят в нея през цялата нощ.  След това ги сварете в същата вода докато омекнат. 
Подсладете ошава със захарта или с мед - според предпочитанията.






Ястията на Бъдни вечер изискват много повече време и труд от страна на домакинята. Но трябва да знаете, че в дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата. Освен това през зимния период няма работа на нивите и всички усилия на семейството са съсредоточени у дома. А празник като Бъдни вечер заслужава да бъде отбелязан, както  подобава.
 
КОНСУЛТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
Димитър Мантов, "Народна трапеза"
М. Арнаудов, "Български народни празници", София, 1943 г.
Р. Дражева, "Календарни празници и обичаи"
Етнография на България, сборник, 1983 г.
Българска митология, М. Василева

събота, 12 декември 2009 г.

Коледни песни





Шаро и първият сняг

Тихо се сипе първия сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън. (2)

Ледникът вдига снежен калпак
сняг е затрупал къщния праг
Шаро тревожно тръска глава
“как е възможно, що е това?”.

Шаро е още малко кутре
може ли Шаро да разбере,
колко си глупав Шаро сега,
колко страхливо гледаш снега.









Зимна песничка

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Зън, зън, зън, зън,
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.

Зън, зън, зън, зън,
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.

Зън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.




Тиха нощ
 

Тиха нощ! Свята нощ!
Цела земя
Е в тишина.
Виж! Витлеемската светла звезда
Мъдреци води от чужда страна,
Дето Христос се роди /2

Тиха нощ! Свята нощ!
Песен сега
На похвала
Ангели пеят със радостен глас!
Вест за спасение донасят до нас:
Ето спасител дойде! /2

Тиха нощ! Свята нощ!
Цела земя
Пей с веселба.
Почет на Бога нек’ всеки даде,
Че между нас днес спасител дойде -
Мир на всегда на земли /2




петък, 4 декември 2009 г.

Никулден

На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.

За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Соред друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

Икона на свети НиколаСвети Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.

В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци.  В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа.

***

На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

Ето и някои правила за обработката на шарана:

  • Люспите на рибата се чистят лесно, ако рибата се потопи за няколко секунди във вряща вода.


  • Люспите се остъргват от опашката към главата.


  • За да не се разпръснат люспите из цялата кухня, рибата се почиства в дълбока тава или леген със студена вода.


  • Перките се отрязват с ножица.


  • Изчистената от люспите риба се разрязва по дължината на корема - до хрилете. Трябва внимателно да се извадят вътрешностите, така че да не скъсат жлъчката и червата на рибата.


  • Ако сте избрали шаран, трябва да махнете така нареченото седефено копче или горчиво кокалче, както се нарича в някои краища на България. Това е кокалче на върха на главата при свръзката й с тялото. Ако то остане, ястието ще има горчив вкус.


  • Почистената риба не бива да се накисва във вода - трябва просто да се измие обилно с вода. След това рибата се подсушава с чиста кърпа и се наръсва с лимонов сок или смес от оцет с вода. Така шаранът трябва да престои поне един час, след което може да се готви.


  • Рибата трябва да се посолява непосредствено преди готвене.


    Ако решите да филетирате шарана, тези съвети ще са ви от полза:


  • За да не се мърда много рибата, през опашката и се забива пирон, така и двете ви ръце ще са свободни.


  • След като се отдели главата, кожата се цепва леко близо до опашката. С тънко и остро ножче с едната ръка се реже внимателно месото близо до кожата, а с другата ръка се хваща здраво с клещи и се тегли. Това се прави внимателно, за да не се накъса месото или за да не се заколи обработващия рибата.


  • Гръбначната кост се отстранява като с тънко и остро ножче се реже внимателно съвсем близо до костта.


  • Малките костици около също се изрязват.


  • Това, което остава, след като се отделят филетата (глава, кожа, опашка, перки, и кости), се използва за приготвяне на бульон, основа за рибни сосове или супи.


ДАМЯН ДАМЯНОВ - СТИХОВЕ

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез


Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.


Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.


Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!


Пролог

Мълчах. Със месеци, с години.
В бележниците - нито ред.
В душата - болка нестопима,
на стола - спомен от поет.
Във пощенската ми кутия -
писма без подпис, без адрес:
"Ще те разпънем и убием!
Ще те размажем като пес!"
Терор. Заплахи. Кал. Помия.
В стъклото - камък зъл, трошащ!
Не само във стъклото биещ,
а във самата ми душа.
"О, Боже!" - в чудо се намерих...
Замерящият ме със кал
ръка целуваше ми вчера,
защото аз го бях възпял,
защото - тъмен и бездомен -
в дома си и във своя стих
го приютявах с покрив, с помощ...
С това ли ми се отплати?!
Ще подновя стъклото кухо,
ала душата - как? Не знам.
Дорде живея, ще ми духа
и ще ми хвърля студ оттам.
Било какво било. Остана
в предишното ми битие.
Заръби във душата рана,
кое забравено, кое
простено - спомен стар, отминал.
Люти в очите ми плача.
...Мълчах със месеци, с години...
Не мога вече да мълча!
И от един строшен прозорец
гласът ми шепне нестрошен:
"Простил съм ви отдавна, хора!"
Дано и аз да съм простен.




Дневници

Водих ги с години. Педантично!
Ей ги, накамарени пред мен.
По формат, по цветове - различни,
по живот - еднакви: ден по ден.
Старите тефтери-календари!...
Овехтели, във петна и прах...
Тъжно ги отварям и затварям -
мъките ми, радостите в тях...
Малки и големи... Пълни с проза...
Просто с факти. Като в телеграф.
Делници красиви или грозни,
празници от луд възторг и гняв...
Гости - кой дошъл, кой си отишъл.
И какво съм писал, и кое...
Как по стара обич съм въздишал,
как съм страдал в ново битие,
Колко пъти скарал съм се, с колко
хора подир туй съм се сдобрил...
...Не листа изписани, а ролки
на живота ми - изтъркан филм.
Глупости. Предишни или нови.
Моят цял животец, моят прах...
Кой ли млад кретен ще ги изрови,
за да вади хляба си от тях?
Да го вади, няма нищо страшно!
Да яде - не ме е яд, ни срам.
...Само празните листа ме плашат -
мойте смърти гледат ме от там...
Всичките. О, празни листи! Свири
вятърът на ужаса в тях див:
боже, колко пъти съм умирал,
за да стигна чак дотука жив!

Дамян Дамянов

четвъртък, 3 декември 2009 г.

ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ


Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.


blaga dimitrova

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Томбола вкарва децата в градините

Приемът в детските заведения от следващата година ще се извършва на случаен принцип. Това е залегнало в новите критерии за забавачниците. С избора на случаен принцип,входящите номера,които се получават при подаването на документите няма да играят роля. Те ще бъдат заложени в компютърен софтуер, който като томбола ще тегли кои деца да бъдат приети.
/Цитирано от вестник "Позвънете" - Варна/

Сиреч, вкарват имената на децата в компютъра и ги джуркат като в Големия кеш например. И с малко повече късмет детето ти получава награда - приемат го в детската градина.
Ами аз никога не съм имала късмет нито в тези игри нито съм печелила от тотото - освен някоя тройка. И няма гаранция,че компютъра ще избере точно моето внуче.
И пак ще трябва да го разхождаме като багаж ту при едната баба, ту при другата баба. А то горкичкото съвсем вече се е побъркало от тези баби и не знае къде и при кого ще бъде утре.
Май ще трябва да го водим с нас и на работа. И без това вече казва че е "поласнал" и иска да печели парички за бонбонки.

сряда, 2 септември 2009 г.

НЕ СЪМ ОТ ТЯХ






Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.
Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: “Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!” Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват.” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице - сякаш цигани са се бърсали с нея!
Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!...
Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди...” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!
От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу - мисли за голо!” И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе!
Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!... Да започна да ти разправям, как’Сийке!... Ами не ми е по характера...Не съм от тях!...

Автор: ЧУДОМИР

НИЕ, ВИЕ, СВОЙ


Автор: КОСТА НЕНОВ

НОВА ПРИКАЗКА


"Хей, Юнако, какво чакаш -
посечи ламята! Не отлагай, а се стягай!"
"Що да бягам? Не посягам -
тя си ми е в щата -
пази моята заплата!"



НОВО МИСЛЕНЕ


Не се залъгвай, че Гаврош
ще се реди на барикада:
реди си бизнес- грош след грош
,
и хилядарчиците падат...
Не го търси на кървав бой:
във бинго залите е той!

ЧУДАК БЪЛГАРСКИ

Дъската му си хлопа,
но той крещи:"Европа!"
Човек да си се чуди -
Там няма ли си луди?


РЕФОРМАТОР

С нови реформи -
старото оформи.

НОВ ПОДХОД

Прелом, но - с взлом.

ОТГЛАС

"България върви към Европейски просеки..."
Просейки

ТРУДЕН ВЕК

Бе какво ли ще се прави,
с тия нрави вироглави:
дяволът на ангел все се прави,
ангелът пък на Лукавий....

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАГРАДИТЕ

На хабдалите - похвалите.
На васалите - медалите.

КРАЙ НА ПРИКАЗКА

...И свойте идеали -
те проспали.

БАЙ ГАНЬО ТРЪГВА ПО ЕВРОПА



вторник, 1 септември 2009 г.

Габровски хумор






На габровски колибарин се разболяла жената.Свидело му се за парите,но нямало как и тръгнал да търси лекар.Насред пътя се досетил за нещо,върнал се и повикал:
- Пено,ако усетиш, че нещо няма да те бъде,духни поне лампата, да не гори газта напразно.



- Защо плачеш? - запитал минувач едно дете на улицата.
- Мама ми беше дала левче и аз го загубих.
- Ето ти левче.Недей плака.
Детето заплакало по-силно.
- Защо плачеш сега?
- Защото ако не бях го загубил, сега щях да си имам две левчета.


- Свободен ли си днес?
- Да.
- Утре на обяд?
-Свободен съм.
- А в други ден?
- Не,защо питаш?
- Исках да те поканя на обяд.


За да не плаща на майстор, габровец сам се заел да поправи покрива на къщата си.
Подхлъзнал се и падайки край прозореца на кухнята извикал:
- Жено, днес за мен обяд не готви.

Кадри от филма "Хитър Петър"



неделя, 2 август 2009 г.

Варна - морската столица на България

Варна е градът в който живея. Красив морски град. Обичам морето! Обичам да се разхождам в Морската градина сред екзотична растителност и спокойствие. Райското кътче на Варна.
Но Варна вече не е същата. "Варна се променя" и "Варна е най-добрия град за живеене" - цитати от билбордове, които са навсякъде в града.Тук се строи. Строят се жилища,строят се офиси и хипермаркети.Крайните квартали са строителни площадки. Аз живея в един от тях. Сега искат да посегнат и на Морската градина. Нека ние варненци не позволим това да се случи. Да спрем беззаконието,което цари в града ни.



четвъртък, 30 юли 2009 г.

До моите приятели

Здравейте скъпи приятели!
И аз последвах примера на Руми,като си създадох блог тук. Така ще мога да следя всички ваши публикации,които са много интересни а и аз да публикувам нещичко макар нищо да не разбирам от това,което правя в момента. Но надявам се с ваша помощ да успея.
Не съм си и представяла,че в Интернет мога да намеря приятели с общи интереси. Харесвам публикациите на Блага и редовно преглеждам блога й. Много професионално направен блог!
Крист, ти твърдиш че нямаш идея но твоите публикации са много интересни. Мая и Тери - млади и красиви и блога им красив като тях. Док, отлично начало! Продължавай в същия дух.
Док, твоето мото е "Душата няма пол" а аз ще допълня: "Душата няма възраст". Защото, макар и на 46 аз съм все още млада по душа и не желая да се променям.
Ако някого съм пропуснала да спомена,моля да ме извини. Обичам ви всичките!
Бих искала тук да вмъкна и някакво клипче за поздрав към вас, но не знам как става. Моля, простете ми!