Томбола вкарва децата в градините

Приемът в детските заведения от следващата година ще се извършва на случаен принцип. Това е залегнало в новите критерии за забавачниците. С избора на случаен принцип,входящите номера,които се получават при подаването на документите няма да играят роля. Те ще бъдат заложени в компютърен софтуер, който като томбола ще тегли кои деца да бъдат приети.
/Цитирано от вестник "Позвънете" - Варна/

Сиреч, вкарват имената на децата в компютъра и ги джуркат като в Големия кеш например. И с малко повече късмет детето ти получава награда - приемат го в детската градина.
Ами аз никога не съм имала късмет нито в тези игри нито съм печелила от тотото - освен някоя тройка. И няма гаранция,че компютъра ще избере точно моето внуче.
И пак ще трябва да го разхождаме като багаж ту при едната баба, ту при другата баба. А то горкичкото съвсем вече се е побъркало от тези баби и не знае къде и при кого ще бъде утре.
Май ще трябва да го водим с нас и на работа. И без това вече казва че е "поласнал" и иска да печели парички за бонбонки.

НЕ СЪМ ОТ ТЯХ

Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.
Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: “Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!” Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват.” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице - сякаш цигани са се бърсали с нея!
Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!...
Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди...” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!
От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу - мисли за голо!” И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе!
Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!... Да започна да ти разправям, как’Сийке!... Ами не ми е по характера...Не съм от тях!...

Автор: ЧУДОМИР

НИЕ, ВИЕ, СВОЙ

Автор: КОСТА НЕНОВ

НОВА ПРИКАЗКА

"Хей, Юнако, какво чакаш -
посечи ламята! Не отлагай, а се стягай!"
"Що да бягам? Не посягам -
тя си ми е в щата -
пази моята заплата!"



НОВО МИСЛЕНЕ


Не се залъгвай, че Гаврош
ще се реди на барикада:
реди си бизнес- грош след грош,
и хилядарчиците падат...
Не го търси на кървав бой:
във бинго залите е той!

ЧУДАК БЪЛГАРСКИ

Дъската му си хлопа,
но той крещи:"Европа!"
Човек да си се чуди -
Там няма ли си луди?

РЕФОРМАТОР

С нови реформи -
старото оформи.

НОВ ПОДХОД

Прелом, но - с взлом.

ОТГЛАС

"България върви към Европейски просеки..."
Просейки

ТРУДЕН ВЕК

Бе какво ли ще се прави,
с тия нрави вироглави:
дяволът на ангел все се прави,
ангелът пък на Лукавий....

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАГРАДИТЕ

На хабдалите - похвалите.
На васалите - медалите.

КРАЙ НА ПРИКАЗКА

...И свойте идеали -
те проспали.

БАЙ ГАНЬО ТРЪГВА ПО ЕВРОПА

Габровски хумор

На габровски колибарин се разболяла жената.Свидело му се за парите,но нямало как и тръгнал да търси лекар.Насред пътя се досетил за нещо,върнал се и повикал:
- Пено,ако усетиш, че нещо няма да те бъде,духни поне лампата, да не гори газта напразно.


- Защо плачеш? - запитал минувач едно дете на улицата.
- Мама ми беше дала левче и аз го загубих.
- Ето ти левче.Недей плака.
Детето заплакало по-силно.
- Защо плачеш сега?
- Защото ако не бях го загубил, сега щях да си имам две левчета.

- Свободен ли си днес?
- Да.
- Утре на обяд?
-Свободен съм.
- А в други ден?
- Не,защо питаш?
- Исках да те поканя на обяд.

За да не плаща на майстор, габровец сам се заел да поправи покрива на къщата си.
Подхлъзнал се и падайки край прозореца на кухнята извикал:
- Жено, днес за мен обяд не готви.

Кадри от филма "Хитър Петър"

ПУСТИННА РОЗА - СТИНГ

ДЪГА - Детска песничка

Варна - морската столица на България

Варна е градът в който живея. Красив морски град. Обичам морето! Обичам да се разхождам в Морската градина сред екзотична растителност и спокойствие. Райското кътче на Варна.
Но Варна вече не е същата. "Варна се променя" и "Варна е най-добрия град за живеене" - цитати от билбордове, които са навсякъде в града.Тук се строи. Строят се жилища,строят се офиси и хипермаркети.Крайните квартали са строителни площадки. Аз живея в един от тях. Сега искат да посегнат и на Морската градина. Нека ние варненци не позволим това да се случи. Да спрем беззаконието,което цари в града ни.

До моите приятели

Здравейте скъпи приятели!
И аз последвах примера на Руми,като си създадох блог тук. Така ще мога да следя всички ваши публикации,които са много интересни а и аз да публикувам нещичко макар нищо да не разбирам от това,което правя в момента. Но надявам се с ваша помощ да успея.
Не съм си и представяла,че в Интернет мога да намеря приятели с общи интереси. Харесвам публикациите на Блага и редовно преглеждам блога й. Много професионално направен блог!
Крист, ти твърдиш че нямаш идея но твоите публикации са много интересни. Мая и Тери - млади и красиви и блога им красив като тях. Док, отлично начало! Продължавай в същия дух.
Док, твоето мото е "Душата няма пол" а аз ще допълня: "Душата няма възраст". Защото, макар и на 46 аз съм все още млада по душа и не желая да се променям.
Ако някого съм пропуснала да спомена,моля да ме извини. Обичам ви всичките!
Бих искала тук да вмъкна и някакво клипче за поздрав към вас, но не знам как става. Моля, простете ми!