Никулден

На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.

За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Соред друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

Свети Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.

В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.

В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци.  В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа.

***

На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

Ето и някои правила за обработката на шарана:

• 
  
  Люспите на рибата се чистят лесно, ако рибата се потопи за няколко секунди във вряща вода.
  
  
  
• 
  
  Люспите се остъргват от опашката към главата.
  
  
  
• 
  
  За да не се разпръснат люспите из цялата кухня, рибата се почиства в дълбока тава или леген със студена вода.
  
  
  
• 
  
  Перките се отрязват с ножица.
  
  
  
• 
  
  Изчистената от люспите риба се разрязва по дължината на корема - до хрилете. Трябва внимателно да се извадят вътрешностите, така че да не скъсат жлъчката и червата на рибата.
  
  
  
• 
  
  Ако сте избрали шаран, трябва да махнете така нареченото седефено копче или горчиво кокалче, както се нарича в някои краища на България. Това е кокалче на върха на главата при свръзката й с тялото. Ако то остане, ястието ще има горчив вкус.
  
  
  
• 
  
  Почистената риба не бива да се накисва във вода - трябва просто да се измие обилно с вода. След това рибата се подсушава с чиста кърпа и се наръсва с лимонов сок или смес от оцет с вода. Така шаранът трябва да престои поне един час, след което може да се готви.
  
  
  
• 
  
  Рибата трябва да се посолява непосредствено преди готвене.
  
  
  
  
  Ако решите да филетирате шарана, тези съвети ще са ви от полза:
  
  
  
• 
  
  За да не се мърда много рибата, през опашката и се забива пирон, така и двете ви ръце ще са свободни.
  
  
  
• 
  
  След като се отдели главата, кожата се цепва леко близо до опашката. С тънко и остро ножче с едната ръка се реже внимателно месото близо до кожата, а с другата ръка се хваща здраво с клещи и се тегли. Това се прави внимателно, за да не се накъса месото или за да не се заколи обработващия рибата.
  
  
  
• 
  
  Гръбначната кост се отстранява като с тънко и остро ножче се реже внимателно съвсем близо до костта.
  
  
  
• 
  
  Малките костици около също се изрязват.
  
  
  
• 
  
  Това, което остава, след като се отделят филетата (глава, кожа, опашка, перки, и кости), се използва за приготвяне на бульон, основа за рибни сосове или супи.