СТАНЕНИНЕ,ГОСПОДИНЕ

Оттатък- вкъщи, край огнището, пращи буен огън. Току що се е подзел пламъкът на пън-бъдник. Братчета и сестри се смеят и приказват. Майка им ходи насам – натам. Приготвя вечеря. Чува се клокоченето на тенджери с ястиета. А вратите току се отварят и затварят от нетърпеливи братчета: да зърнат кога ще се зададат коледарите.
Аз съм в горницата. Слушам, радостния мълвеж около огнището. Загледвам се в запаленото кандилце на иконостаса – и чувставам някак мило, приветно усещане, що отдавна не съм изпитвал по чужди къщи на гурбет.
Как приветливо е на Бъдни вечер в Бащин дом!
През прозорчето, далеч зад заглъхнали градини се спуща зимна вечер със снежните си сенки и пепеляво небе. Из комините се вият къдрави стълбове дим. Тук-там по съседите се дочува притваряне на тежки врати, прискърцване на бързи съпки по снежна пъртина. Някъде пролайва куче. И пак всичко замлъква, сякаш се е вслушало в извилата се коледарска песен, подзета татък към поповата къща...
- Где другаде би изпитал върховна радост ? – ме пита разтупано сърце.
А нощта се спуща бавно над побелели двори и едри снежинки почнаха да се лепят по стъклата на прозорчето.
Струва ми се, че сънувам.
И чак кога децата изтрополяха по стълбите, чух коледари да пеят в нашия двор:

Станенине, гопсодине,
Добри сме ти гости дошли,
Добри гости – коледари....

Песента се въззема мощно, волно. Коледарите пеят едногласно. Влизат в къщи. Млади, отбор момци, обсипани със снежинки, пеят, та сърца късат. А от тях свежест и радост, безгрижие и почит.
Един пее и на гусла отпява. Друг разперил ръце, със зилчета на пръсти, придрънква и потропва с нови чизми. Трети кърши кипри рамене и нетърпеливо се промъква: “И-ха-ха-ха! Хи-ха-ха!...” Останалите общо поемат... Живот, вяра и волност кипи във всеки техен поглед, във всяко движение.
А в камината е лумнал буен огън край бъдника и отхвърля тъмни сенки по белосаните стени от изправените коледари, та още по-живо е в къщи.
Щом секна песента, най-голямата страна отмъкна менчето със сладката ракия от огнището и редом зачерпи весели коледари. А баща ми застанал пред тях, с шарен пощ в ръка, на коледари отвръща:

Добре дошли, скъпи гости,
Скъпи гости – коледари;
Цяла къща от година
Вази чака, за да чуе:
Благослов и вити песни,
Напявани от години,
Род да крепят, дом да славят...

Най-възмъжал коледар, пийнал топла ракия, пред домакин застава и излеком припява:

Ръж да класи на коня до грива,
Зряло жито да блещи кат злато,
Кукурузи реси да изкарат,
Че кон с юнак в тях да се изгуби!
Къдра лоза – грозд със друг да приплоди,
Ечемици – клас педя да вържат.

Майка ми - с глава наведена – тихом им отвръща:
Чул ви господ – нека стават
Берекет и сватби много!...

Бялото менче повтор изрежда развеселени коледари и те още по-буйно гласовита песен допяват:

Израснал е горун столовати,
Корени му – три боя в земята,
Върховете небето стигнали:
Корените са синове отбрани,
Китни грани – снахи и невести;
Внуци свидни, скъпи вакли рожби -
Вършините в небесата избили.

Току що привършили песен, ей по-малка сестра - невръстна подевка, слиза от тавана с пълна престилка ябълки, сливи, круши, орехи и дюли... И всекиму с гаванка подава. А пък мама, загънала вит кравай в шарена кърпа, на пръв коледар подава.
Коледарите, доволни от срещата, на тръгване подпяват:
Както грее на пролет зорница,
Както гука утрин гургулица -
Тъй весело в тоз дом да бъде
Догодина
До амина!

Несварили двора да изминат, ей че други коледари по стълбата затропват... След тях трети... И тъй до късна вечеря.
Нощта надвида над шум и викове - и пред огнището се слага софра за вечеря.
Едно след друго на софрата се нареждат: джуркан фасул в зелена паница, жито в разлата саханка, посипано със стрит петмез, орехи и захар. В житото е забодена възкресенска свещ, пазена от Великден за тази вечер. На софрата има още дълбока паница с ошав, постни сърми, голяма бъклица руйно вино. А под софрата е постлана плява, в която са поставили орехи, сливи, ябълки, жито, овес, просо - от всички плодове, що дават ниви и градини. Наред е и Богородичната пита, украсена със златист верак.
Софрата прилича на жертвеник. Нещо тайнствено се извършва над нея, което е обзело душите на всички. Застанали сме прави. Гледаме запалената възкресена свещ, дъхаме дима на измирното и чакаме да изчете тати молитвата. И когато той посегна да отчупи къшей от питата с три пръста, всеки посяга едновремено с него. Че всички трябва наведнъж да чупим къшеи, за да се види докъде ще се издигне питата. Всеки се мъчи да отчупи къшей, а питата се вдига все по-високо.
Баща ни се помайва и гледа колко високо ще се вдигне питата. Че знай той: колкото високо се вдигне питата, толкова високо ще класят нивите тая година...
Бъдни вечер!
Светла вечер на вяра, надежда и упование: в бащин дом, в доброто, във вечното.